В поканата за изразяване на интерес (вижте раздел 3) са определени само основните изисквания за квалификация и опит, които ще намерите и в Условията за работа на другите служители на Европейския съюз. Специфичните изисквания се определят от набиращите персонал служби в съответствие с техните нужди и свободните работни места. Набиращите персонал служби оценяват допустимостта на кандидатите въз основа на информацията, предоставена във формуляра за кандидатстване, и удостоверителните документи, които изискват от кандидатите. Това може да стане на етапа на тестовете за набиране на персонал и/или преди назначаването на работа.

EPSO не може да предостави информация за правилата в различните набиращи персонал служби по отношение на оценката на квалификациите и/или опита на кандидатите. Посоченото по-долу следва да се разглежда само като необвързващ пример за изискванията, които могат да се прилагат.

Образователни квалификации

Образователните степени, дипломите и/или удостоверенията, независимо дали са издадени в държави от ЕС или извън ЕС, трябва да са признати от компетентен орган на държава — членка на ЕС.

Професионален опит

1.  За да бъде взет предвид, професионалният опит обикновено трябва да отговаря на следните общи условия:
   
   а) да е придобит след получаването на изискваната минимална образователна квалификация, посочена в обявлението за конкурса;
   б) да представлява действително положен труд;
   в) за него да е получено възнаграждение;
   г) да включва професионални отношения, т.е. да е придобит в рамките на организационна структура или при предоставянето на услуга;
   д) да отговаря на определените в обявлението за конкурса критерии за наличие на отношение към служебните задължения.

2. Посоченият по-долу професионален опит също може да бъде взет предвид въз основа на специални правила:
   
   а) в случай на доброволческа дейност под „възнаграждение“ се разбира всякаква форма на получено финансиране, включително възстановяване на разходи и застрахователно покритие. Освен това доброволческата дейност трябва да включва седмично работно време и продължителност, подобни на редовна работа;
   
   б) в случай на стажове под „възнаграждение“ се разбира всякаква форма на получено финансиране, включително възстановяване на разходи и застрахователно покритие. Задължителен стаж, който е част от учебна програма, може да бъде взет предвид, при условие че i) стажът е проведен след получаване на минималната образователна квалификация, посочена в обявлението за конкурса, и че ii) за стажа е получено възнаграждение;
   
   в) задължителен стаж, който е част от програма, водеща до регистрацията в професионална асоциация с цел придобиване на правоспособност за упражняване на професия (например приемането в адвокатска колегия), или който е предварително условие за такава регистрация, може да бъде взет предвид, независимо от това дали за работата е получено възнаграждение. Когато обаче за работата не е получено възнаграждение, периодът на стажа може да бъде взет предвид само ако програмата е завършена успешно и правоспособността е придобита. Във всички случаи се взема предвид само минималната задължителна продължителност;
   
   г) задължителната военна служба, отбита преди или след придобиването на изискваната минимална образователна квалификация, посочена в обявлението за конкурса, се взема предвид, включително когато не отговаря на определените в обявлението за конкурса критерии за наличие на отношение към служебните задължения, но само за период, който не надвишава законоустановената продължителност в съответната държава членка;
   
   д) отпуск по майчинство, по бащинство, при осиновяване или родителски отпуск може да бъде взет предвид, ако е ползван по трудов договор;
   
   е) в случай на докторантура се взема предвид период с максимална продължителност от три години, при условие че докторската степен е придобита и независимо от това дали за работата е получено възнаграждение;
   
   ж) периодът, който се взема предвид в случай на работа на непълно работно време, се изчислява пропорционално, например работата на половин работен ден в продължение на шест месеца се счита за три месеца.